Как да се справим с уринарната инконтиненция?

Уринарна инконтиненция (позната още като енуреза) е доста често срещан и деликатен проблем, който причинява сериозен психологически и физически дискомфорт. Тежестта на патологията варира от съвсем леко изтичане на урина при кашлица или кихане, до внезапно, напълно непреодолимо желание за уриниране, което не може да се контролира и да се задържи, докато се стигне до тоалетната.

Въпреки че инконтиненцията е по-често явление за хора в зряла и напреднала възраст, тя съвсем не може да класифицира като естествена последица от стареенето на организма. Добрата новина е, че състоянието е лечимо. За да се справите с него, в много случаи е достатъчно просто да направите някои промени в начина си на живот. Ако това не се окаже достатъчно, то съществуват и ефективни модерни терапии.

Уринарна инконтиненция уриниране е следствие от неправилна функция на пикочната система, което може да е провокирано много неща.

Обикновено, от чисто физиологическа гледна точка, процесът протича по следния начин:

• Докато урината се събира в пикочния мехур, стените му са отпуснати и постепенно се разтягат. Потокът на урина се предотвратява от уретралния сфинктер – плътно притиснат кръгов мускул, който е разположен в дъното на пикочния мехур;
• Щом в пикочния мехур се натрупа 200-300 мл течност, нервните клетки по стените изпращат първия сигнал до мозъка. Ако няма възможност за незабавно уриниране, човек може да задържи позива за известно време;
• След като вече човек има готовност за уриниране, мозъкът изпраща зелен сигнал към мускулите на уретралния сфинктер и пикочния мехур.

При инконтиненция обаче, на определен етап, този процес бива възпрепятстван.

Инконтиненция на урината може да бъде следствие и от заболявания като:

• Инфекции на пикочните пътища;
• Запек;
• Прием на диуретици, антиалергични, антидепресанти.

Ако тези фактори бъдат елиминирани, процесът на уриниране вероятно ще се подобри.

В други случаи инконтиненция могат да предизвикат следните фактори:

• Слабост или хиперактивност на мускулите на пикочния мехур;
• Слаби мускули на тазовото дъно;
• Увреждане на нервите на пикочния мехур от друго заболяване;
• Захарен диабет;
• Множествена склероза;
• Затлъстяване;
• Възрастови промени;
• Раждане;
• Настъпване менопаузата при жените;
• Пролапс на тазовите органи.

Има няколко вида уринарна инконтиненция – такава, която се проявява при кашляне, кихане, смях или вдигане на тежести (стресова инконтиненция), която се характеризира със спешни и неудържими пориви за уриниране (императивна или спешна инконтиненция) и състояние, при което урината не се събира в пикочния мехур, а изтича от него постоянно (така наречената пълна инконтиненция).

Какво е лечението на уринарна инконтиненция?

За лечение на уринарна инконтиненция се препоръчват медикаменти и други терапии, съобразени с причините, които са отключили развитието ѝ. Когато патологията е причинена от отпускане на тазовата мускулатура и влагалището, учените вече са разработили успешни, абсолютно безболезнени, неинвазивни терапии, които водят до много добри резултати. Става въпрос за иновативни разработки, благодарение на които много жени по цял свят са успели да се преборят с този сериозен проблем  – ULTRA FEMME 360™ и EMSELLA ™.

В заключение можем само да добавим, че инконтиненцията не следва да се игнорира. Тя е признак за сериозни нарушения в организма и ако не се вземат бързи мерки, е способна да влоши в огромна степен качеството на живот. Пациентът започва да избягва компанията на други хора, затваря се напълно в себе си и развива депресивни състояния, които лесно биха могли да се задълбочат и да прераснат в сериозни психически разстройства. Ето защо уринарната инконтиненция трябва да бъде лекувана навреме.