Кое провокира появата на вулвовагинит и какво е лечението?

Като заболяване на външните полови органи, вулвовагинитът представлява възпалителен процес в областта на вулвата и вагината. Симптоматичните му прояви най-често се изразяват във вагинална сухота, сърбеж, дразнене и подуване на интимната зона, неприятна миризма, необичайни секрети и др.

Смята се, че около 30% от жените поне веднъж в живота си са страдали от вулвовагинит с признаци на раздразнена лигавица на вагината, вагинално течение и изпитване на дискомфорт при уриниране.

Кое може да причини възпаление на женските гениталии?

Причините за вулвовагинит може да са както с инфекциозен, така и с неинфекциозен характер.

Инфекциозните вулвовагинити могат да се причинят от:

• бактерии – стрептококи, стафилококи и др.;
• гъбички – най-често кандида албиканс;
• вируси – обикновено херпес симплекс тип II;
• хламидия – хламидия трахоматис;
• спирохети;
• протозойни – трихоми;
• микоплазма.

Неинфекциозни вулвовагинити могат да се получат в резултат на:

• получена травма;
• токсични агенти;
• контактна алергия и др.

Има и редица кожни заболявания, които могат да се локализират и по женските полови органи. Такива са например еритема мултиформе, псориазис, афтоза, лихен, лекарствена реакция и др.

За появата на вулвовагинит предразполага лошата хигиена; нарушаването на целостта на лигавицата при носене на тесни дрехи; татуировки, полови ексцесии, захарен диабет и др.

При жени в репродуктивна възраст вулвовагинитът се проявява по-рядко поради по-устойчивия на инфекции репродуктивен тракт, за разлика от малки момичета и възрастни жени.

Вулвовагинит се наблюдава в остра или хронична форма. При острия се изпитва сърбеж, придружен със силна болка, дори нарушения на съня, а при хроничния симптомите са свързани с постоянен сърбеж, като при по-дълъг курс може да доведе до образуване на полипи, генитални брадавици и др.

Какво е лечението на вулвовагинит?

За да бъде диагностициран вулвовагинит, се правят различни изследвания за изясняване на причинителя. Те са микробиологични и микологични; прави се анамнеза за употреба на лекарства, дезинфектанти и др., включително и дерматологичен преглед, за да се изключи съпътстващо заболяване. Ако е необходимо, взема се и биопсия за хистологично изследване.

Едва след като се изясни каква е причината за вулвовагинита, се предприема лечение. То се предписва и извършва от гинеколога. Могат да се предпишат противогъбични или антибактериални медикаменти. В зависимост от тежестта на заболяването може да се назначи лечение с антибиотици.

Ако вулвовагинитът е причинен от бактерии, обикновено се прилагат перорални антибиотици, допълнени с мехлеми за локално приложение и антисептични измиващи разтвори.

При гъбичния вулвовагинит, кандидоза, ако пациентката няма симптоми, лечение не се прилага. Ако състоянието е леко, макар и симптоматично, се използват перорални лекарства, а при по-тежки случаи е препоръчителен по-продължителен орален прием на противогъбични средства, локално лечение на интимната зона и др.

При установяване на вирусен вулвовагинит лекарят може да препоръча антивирусен препарат.

По време на бременност като терапия се използват само локални азоли с продължителност на лечението 14 дни.

Ако вулвовагинитът е неспецифичен, причинен от хигиенни нарушения, след коригиране на хигиенните грижи и преминаване към здравословна диета симптомите отшумяват. Може също да се препоръча избягването на тесни дрехи, включително и бельо, както и синтетични материи и козметични продукти, които провокират дразнене на интимната област.