Плазмотерапия: ефикасен метод за лечение на лихен планус

Лихен планус е автоимунно болестно състояние на кожата и представлява най-често срещаната хронична ерозивна вулварна дерматоза. Обикновено се появява в пре- и постменопаузалния период върху кожата или устната лигавица, но може да засегне и половите органи – вулвата и вагината. 

По данни на световната статистика, свързана с женското здраве, при над 50% от жените с ерозивен вулвовагинален лихен планус болестта е свързана с лична или фамилна анамнеза за автоимунно разстройство, най-често захарен диабет, цьолиакия или заболяване на щитовидната жлеза.

Симптоми и диагностициране на лихен планус

Лихен планус визуално се явява под формата на бели, мрежести или папратоподобни стрии по кожата. Понякога по вулвата могат да се наблюдават лилави лъскави образувания като папили със сърбежен характер, а в други случаи те изглеждат тъмнорозови, без люспи и лошо разграничими една от друга. 

При ерозивен лихен планус се появяват дълбоки, болезнени, еритематозни лезии, простиращи се странично по малките срамни устни. С течение на времето настъпва т. нар. аглутинация и резорбция на лабиалната структура в тази област: вагиналният епител постепенно придобива еритематозен, ерозиращ и остро възпален вид, а ерозивните петна стават по-ронливи. Като последващ ефект засегнатите повърхности могат да залепнат, което води до повишено отделяне на секреция, парене, силен сърбеж и раздразнение. 

На пациентки, за които се подозира, че имат лихен планус, трябва да се извърши биопсия, за да изключат други разстройства, често обърквани с ерозивен лишей, както и да се направи микробиологично изследване. При нелекуване на лихен планус жените са изложени на риск от развитие на редица усложнения, включително непоправими белези и сраствания, които заличават малките срамни устни и вагиналния канал. Загубата на нормална вулварна структура възниква чрез резорбция на малките срамни устни и клиторната област, което прави невъзможно осъшествяването на полов акт. Също така, жените с лишей планус са изправени пред риск от развитие на рак на вулвата.

Лечение на ерозивен лихен планус 

Традиционното лечение на болестта включва използване на локални стероиди, поставяни чрез инжекции или посредством мазила, прилагане на супозитории с хидрокортизон и вагинална дилатация. Тези методи облекчават симптоматиката, но реално не премахват самото заболяване и възможният изход е почти невъзможно възстановяване на сексуалната функция. 

Като най-ефикасен метод за лечение на лихен планус до момента се е доказала плазмотерапията. Това е иновативен начин на лечение, при който се взема проба от собствената кръв на пациентката и се отделят компонентите ѝ чрез центрофугиране с цел изолиране на тромбоцитите в плазмената фракция. Получена по този начин, плазмата се инжектира в повърхностните слоеве на кожата. 

Методът е наречен PRP-мезотерапия и е признат като най-ефективен при лечение на редица заболявания, включително лихен планус. Принципът му на действие се състои в това, че концентрираните тромбоцити ще освободят растежните фактори на кожата в тяхното нормално биологично съотношение, за да се стимулира клетъчната регенерация, което възстановява здравия вид на кожата. 

Ползите от плазмотерапията

PRP-мезотерапията е 100% безвредна и безболезнена, с дълготраен ефект. Самата процедура отнема не повече от 30 минути, а броят на сесиите се определя индивидуално. Методът премахва пораженията от лихен планус, възстановява влагалищната влажност и еластичност, възвръща нормалната функцията на клитора и – като цяло – подобрява сексуалния живот. Ползите от плазмотерапията са двупосочни – от една страна, тя пряко влияе на състоянието на кожата, а от друга – действа за трайно по-добра сексуалност.