

Много гинекологични заболявания протичат без поява на някакви симптоми, а след появата на оплаквания може да се окаже, че са в напреднала фаза.
Ето защо профилактичният гинекологичен преглед, извършван поне веднъж годишно, е особено важен. Желателно е той да включва ехография, цитонамазка и колпоскопия.
Какво представлява цитонамазката и как се взема?
Като един от най-разпространените методи за анализ, цитонамазката е изследване, при което по безболезнен начин се взема секрет от микрофлората на стените на маточната шийка и цервикалния канал. Взетият секрет се изследва под микроскоп и резултатът показва какво е състоянието на епителните клетки в матката.
Така цитонамазката, известна още като РАР тест по името на патолога Папаниколау, може да покаже дали в шийката на матка има променени клетки.
Цитонамазка се взема по два начина. При стандартния такъв с четчица се вземат клетки от повърхността на маточната шийка, поставят се в специално стъкълце и се изследват в лаборатория.
При втория, т.нар. течна цитонамазка, взетият с четчица материал се поставя в контейнер с течна среда за съхранение и след това се анализира.
Цитонамазка и колпоскопия
Цитонамазката не е най-сигурното изследване, поради което е желателно да се комбинира с колпоскопия. След като се тушира със специални разтвори, маточната шийка се оглежда под микроскоп.
Прегледът с колпоскоп е също безболезнен и има по-висока диагностичност от цитонамазката, тъй като веднага дава резултат за евентуални изменения по маточната шийка.
Цитонамазка, придружена с колпоскопия, е препоръчителна, дори задължителна.
Профилактична цитонамазка е добре да започне 1-2 г. след началото на половия живот и е най-добре да се взема всяка година. Периодът зависи от предишния резултат. При жени над 65 г. вземането на цитонамазка може да се прави един път на 3 г., при последователни добри резултати.
Какво е значението на цитонамазката?
Като диагностичен метод цитонамазката служи за откриване както на предракови, така на и ракови изменения. За отчитане на резултатите обикновено се използва класификацията на Папаниколау. При нея има 5 групи, като I група е с нормални клетки, а в V група вече има данни за карцином. Използва се и класификацията на Бетезда, която се въвежда, за да се опрости класификацията на PAP и получените резултати да бъдат по-унифицирани.
Цитонамазката помага не само за отчитане отсъствието или наличието на предракови клетки, но и за информиране относно различни възпалителни промени, хормонален статус и инфекциозни микроорганизми.
Без значение на каква възраст сте, не трябва да пренебрегвате значението на това профилактично изследване. В практиката то е доказало, че помага за установяване на предраковите промени на клетките и за намаляване на риска от по-нататъшното им развитие в негативен план.