Бактериална вагиноза – симптоми и лечение

Едно от най-честите вагинални възпаления при жените е бактериалната вагиноза. Това е полимикробна бактериална инфекция, която засяга влагалището и вулвата. Заболяването е известно още като анаеробна вагиноза, неспецифичен вагинит и Гарднерела вагинит.

Количеството на анаеробите при бактериалната вагиноза се повишава значително и може да достигне 100-1000:1 като съотношение към нормалните лактобацили.

Преносител на болествотворните бактерии може да е мъжът или бактериалната вагиноза да се развие от собствени бактерии във влагалището.

Има и фактори, провокиращи развитието на това заболяване: като повече сексуални партньори, използване на тампони, препарати за вагинална употреба от хормонален тип, вагинални душове, прием на широкоспектърни антибиотици и др.

Кои са симптомите на бактериална вагиноза?

Обикновено инкубационният период на заболяването бактериална вагиноза е 5-10 дни. Сред най-честите симптоми са:

Генитално течение с бял или сивкаво-жълт цвят

Течението има специфична миризма, оприличавана най-често на развалена риба. Може и да е по-оскъдно, но миризмата да е силна и да се усеща най-вече след сексуален акт. Причини са летливите амини, които се освобождават при контакта със спермата в алкалната среда на влагалището.

Нарушения в уринирането и болка при полов акт

Често тези признаци придружават усещането за сухота, въпреки отделянето на секрет и може да се появят при натиск върху долните срамни устни.

Сърбеж в областта на вагината

Той може да обхваща и областта на срамните устни, да има парене, а ако заболяването напредне, да се появи и болка в корема.

Диагностициране

Диагностицирането става след посещение при гинеколог. След преглед на гениталиите той ще забележи покриващия влагалищните стени сивкав генитален флуор с неприятна миризма.

За поставянето на диагноза за бактериална вагиноза се прави микробиологично изследване на взет влагалищен секрет и трябва да се установи наличие на три от критериите:

• рН над 4,5, което означава алкализиране на влагалището;
• сивкав, плътно прилепнал генитален флуор;
• позитивен аминен тест;
• откриване на епителни клетки, покрити с Гарднерела вагиналис и др. микроорганизми.

Като заболяване, бактериалната вагиноза се наблюдава най-вече при жени в репродуктивна възраст. При липса на лечение може да доведе до хронифициране, а то да причини и др. вагинални инфекции като микоплазма, микози, хламидия. Възпалението може да продължи в дълбочина и да доведе до стерилитет, преждевременно раждане или аборт при невзети навременни мерки.

Какво включва лечението на бактериална вагиноза?

При прегледа, освен оглед на влагалището и микробиологично изследване, гинекологът може да използва колпоскопията като метод за по-детайлна информация.

Съобразно случая се провежда етиологично лечение с препарати, които са антибактериални или антимикотични.

Ако при микробиологичното изследване има изолиран патоген, се препоръчва терапия и за партньора, особено ако се наблюдава неколкократен рецидив.

Най-често за лечение се назначават антибиотици, както и антисептични промивни разтвори. Таблетките се приемат орално, а глобулите като лекарствена форма се поставят вечер във влагалището.

Ако бактериалната вагиноза няма усложнения, жената не изпитва продължителен дискомфорт и приложената терапия ѝ повлиява отлично.

Понякога не се налага лечение и е възможно спонтанно възстановяване на екосистемата на влагалището. Такова обаче е задължително при бременност и когато предстои генитална операция. Важна е лекарската преценка, защото само своевременното лечение на бактериалната вагиноза ще доведе до лесно и бързо връщане на нормалната микрофлора на влагалището.