Гениталният херпес е вид вирусна инфекция, от която в развитите общества може да е боледувал всеки пети човек. Докато при някои хора протича за кратко и незабележимо, при други симптомите са по-сериозни.
Причинителят на гениталния херпес е основно Herpes Simplex тип 1 от семейството на херпес вирусите (HSV-2) и по-рядко от HSV-1. Инфекцията с вируса е доживотна и се характеризира с периоди на потискане и на активиране.
HSV е от сем. Herpesviridae, което включва ДНК-вируси. Разпространението им става по полов път при контакт със заразен в активен стадий на инфекцията. Бременни жени могат да предадат инфекцията на новороденото при раждане.
Установено е, че честотата на гениталния херпес при хомосексуалните двойки е по-голяма и че инфекцията се предава по-лесно от мъже на жени.
Някои носители на инфекцията може да заразяват в начален стадий, когато усещат само сърбеж или парене, предхождащи обрива. Възможно е предаването на вируса и когато носителят няма никакви оплаквания.
Гениталният херпес се проявява чрез характерен обрив, представляващ мехурчета основно в гениталната област при жената и мъжа. Разпространението му около ануса, по седалищната област и другаде е по-рядко.
Обривите при жените могат да бъдат и дълбоко във влагалището и така да останат невидими за партньорите.
Разпространението на херпес вирусната инфекция чрез заразяване от тоалетни чинии или мивки не е прието като възможно, но трябва да се избягва общото ползване на индивидуални вещи като четки за зъби, кърпи и др. Ползването на една и съща кърпа за различни части на тялото се отчита като вероятност за заразяване.
С разчесването или разтриването на обрива инфекцията може да засегне и други части на тялото.
Заразените с генитален херпес могат да имат разновидни симптоми и оплаквания, като сред най-честите усложнения са следните:
За диагностициране на генитален херпес се използва най-вече PCR метод.
За съжаление, пълното излекуване на генитален херпес е невъзможно и все още не е създадена ваксина. Все пак може да се процедира за преминаването на инфекцията в ремисия. Лечението действа върху първоначалната инфекция и рецидива, но науката до този момент не е открила начин как да се отстрани вируса от нервните ганглии.
За облекчаване на субективните усещания и по-бързо преминаване на локалните симптоми се използват различни противовирусни медикаменти. Схемата за лечение се прилага само след професионалната преценка на лекар.
Появата на бъдещи рецидиви на гениталния херпес не могат да се предвидят, но последващите такива обикновено са по-леки. Важно е да не се допуска херпесната вирусна инфекция да доведе до тежка депресия или стрес, защото това няма да помогне, а може само да я реактивира.